Продължителност на специализацията по Неврология в Германия

Специализацията по Неврология в Германия продължава общо 60 месеца (5 години).

Най-малко 6 месеца от тях трябва да са прекарани в интензивно неврологично отделение.
Освен това, за да се получи званието специалист по Неврология, трябва да се преминат 12 месеца в областта на Психиатрията и Психотерапията.

Можеш да избереш специалността, с която да започнеш. Имаш следните възможности за започване на специализацията:

1. започваш в Неврологията и правиш едногодишна ротация в Pсихиатрия и Pсихотерапия след след 4 години или посредата на специализацията.

2. През първата година започваш работа в Психиатрия и Психотерапия, а след това се местип в отделение по Неврология в същата болница или в друга болница по твой избор.
Ако си начинаещ/а в професията и нямаш практически опит в Германия, ротацията в интензивно отделение обикновено става след няколко месеца работа.

Най-често срещаните клинични картини в областта на неврологията са:

– Инсулт: Schlaganfall (Apoplex) & Mini-Schlaganfall (TIA)
– Мигрена: Migräne
– Клъстерно главоболие / Тензионно главоболие: Cluster-Kopfschmerz / Spannkopfschmerzen
– Деменция: Demenz
– Болест на Паркинсон: Parkinson
– Множествена склероза: Multiple Sklerose (MS)
– Епилепсия: Epilepsie
– Менингит: Meningitis
– Кръвоизлив в мозъка: Hirnblutung
– Черепно-мозъчна травма: Schädel-Hirn-Trauma (SHT)
– Полиневропатия: Polyneuropathie
– Мозъчен тумор: Gehirntumor

Процедури за диагностика и лечение

Най-често провежданите процедури за диагностика и лечение в областта на Неврологията са:

• Електромиография: Elektromyographie (EMG)
• Електроенцефалография: Elektroenzephalographie (EEG)
• Електроневрография: Elektroneurographie (ENG)
• Магнитно-резонансна томография: Magnetresonanztomografie (MRT)
• Компютърна томография: Computertomo­grafie (CT)
• Ангиография: Angiografie
• Изследване на миастения: Myasthenie-Testung
• Евокирани потенциали: Evozierte Potentiale (SEP, VEP, MEP, AEP)
• Ултразвук (доплер и дуплекс сонография): Ultraschall (Doppler- und Duplexsonographie)
• Тестване за деменция: Demenztestung
• Лумбална пункция: Lumbalpunktion

Възможности за започване на работа в областта на Неврологията в Германия

Шансовете за намиране на работа в областта на неврологията са много добри – дори за начинаещи и за чуждестранни лекари. Разбира се, условието е да имаш много добри познания по немски език и немска Апробация (лиценз за практикуване на медицина).

В Германия Неврологията е една от най-бързо развиващите се медицински специалности. Понастоящем в Германия има около 9.000 специалисти по Неврология. Около 2/3 от тях работят стационарно в болница, а 1/3 – амбулаторно.

Специализацията по Неврология може да се проведе в три вида клиники/отделения:

1) Клиники за остри неврологични заболявания и спешно лечение (т.нар. фаза А).

2) Клиники за ранна неврологична рехабилитация (т.нар. фаза Б). Ранната рехабилитация следва директно от острото лечение. Ранната рехабилитация започва непосредствено след активното лечение. Тя е възможно най-ранно приложимата комбинация от активно медицинско лечение и рехабилитационно лечение. Можете да намериш повече информация за това в публикацията ни в блог-статията “Лекар специализант в клиника за ранна рехабилитация”.

3) Клиники за неврологична рехабилитация (фази C и D). В този тип клиники се работи за коригиране и облекчаване на неврологичните дефицити, както и за възстановяване на подвижността и независимостта на пациентите.

Можеш да смениш клиниката, в която работиш по всяко време на специализацията. Следователно можеш да планираш специализацията си сравнително гъвкаво и да работиш и в трите вида клиники.

Търсиш възможности за работа или специализация по Неврология в Германия? Запази час за безплатна консултация с нас през формата за контакт. Ще се радваме да отговорим на всички твои въпроси.

Колко време ти е необходимо да започнеш работа като лекар в Германия?

Този въпрос интересува всеки чуждестранен лекар, решил да тръгне по пътя със специализация в Германия. Отговорът често е различен, индивидуален и зависещ от много времеви фактори, свързани с:

• ниво на общ немски език
• подготвка за FSP (изпит по мед. немски език)
• възприемане на наученото
• легализиране и превод на документи
• държавни срокове (за обработка на документите)
• виза (не е необходима за граждани на ЕС)
• семеен статус
• желана специалност
• желана месторабота
• текущо работно място
• и още много други.

Най-общо казано, ако разполагаш с правилното ниво на език,  знаеш кои са процесите, които ти предстоят, дипломирал си се и действаш по план, е напълно възможно за 5-6 месеца да стартираш своята специализация в Германия.

Но как да разбереш всичко това? Първата стъпка е да си изготвиш времеви план.

Какво съдържа времевият план?

Времевият план трябва да съдържа конкретна информация за това:

• кои са етапите, през които трябва да преминеш,
• колко време ориентировъчно отнема всеки един етап от процеса,
• къде и как е възможно да има забавяния или забързвания на процеси,
• кога можеш да приключиш с единия етап и да започнеш с другия.

Във времевия план трябва да бъде обърнато особено внимание и на това дали два различни процеса (напр. превода и легализацията на документите и подготовката по медицински немски) могат да бъдат извършвани едновременно. По този начин ще добиеш по-ясна представа точно колко време ще ти е необходимо, за да достигнеш целта си и дали е възможно да забързаш процеса. Добре е времевият план да включва и непредвидими забавяния като например какво се случва, ако те скъсат на някои от изпитите и колко време ще загубиш от това. Това ще ти помогне да добиеш и по-добра представа за разходите свързани с изпълнението на плана.

Какво е важно при времевия план и кои са основните етапи в него?

Важно е твоят времеви план да е с ясна структура и последователност.

Основните етапи на времевия план са:

• информиране (Кога да започна да търся информация? Колко време отнема?)
• езикова подготовка (Кога да започна да уча език? Колко време отнема?)
• документация (Кога да започна да подготвям документите? Колко време отнема?)
• Кандидатстване и интервюта (Колко време отнема?)
• заминаване за Германия (Кога да започна да търся жилище? Колко време отнема намиране на жилище, регистрации и тн?)

Информиране (Кога да започна да търся информация? Колко време отнема?)

На практика повечето от желаещите да заминат за Германия правят първата крачка, започвайки да събират информация. Това е един от най-важните времеви процеси, който е от основна роля за вземането на решение за заминаване и специализация в Германия. Най-добре е да започнеш да търсиш информация още по време на твоето следване в университета. Колкото по-информиран си още преди да завършиш, толкова повече време ще успееш да си спестиш след като получиш дипломата си. Процесът по информиране е дълъг процес, който може да отнеме месеци или години. Много често той е и най-сложен за изпълнение, тъй като информацията е или прекалено много или прекалено малко, а източниците могат да бъдат противоречиви.

Нашият съвет:

inmedTipp:
Ако искаш да започнеш възможно най-бързо спецализацията си, започни да се информираш още от 4-ти курс. Информирай се от възможно най-много източници и не се доверявай само на познати и приятели.

Езикова подготовка (Кога да започна да уча език? Колко време отнема?)

Наред с информацията, езиковата подготовка играе основна роля в твоя времеви план. Тук важи правилото „Колкото по-рано, толкова по-добре“. За започване на работа като лекар в Германия е строго препоръчително да имаш C1 Ниво. Ако стартираш от нулата, ще са ти необходими около 3-4 месеца за покриване на всяко едно от нивата по немски език (A1, A2, B1, B2, C1).

Така на теория за година и половина можеш да достигнеш до C1 ниво. На практика обаче, често това е неизпълнимо, тъй като няма да имаш достатъчно време да се концентрираш само върху езика (все пак имаш и и държавни изпити, практика и тн.) Освен това езикът изисква още допълнително време за усвояване между нивата.

Точно затова, ако държиш възможно най-бързо след дипломиране да започнеш своята специализация в Германия, то е добре да започнеш най-късно в трети курс да учиш немски или да си освободиш достатъчно време, след като завършиш, в което ще може да се посветиш изцяло върху езиковата подготовка.

Не забравяй, че освен подготовката по общ немски език, ще ти е необходимо и време за подготовка по медицински немски език (2 до 3 месеца).

Нашият съвет:

inmedTipp:
Започни с групови курсове от A1 до B1 ниво, а след това опитай да си намериш частен учител, с който да се подготвиш от B1 до C1.

Опитай се да четеш немски сайтове, да гледаш YouTube видеа не немски, опитай се също да говориш максимално много на немски език (напр.  с твоя учител).

Документация (Кога да започна да подготвям документите? Колко време отнема?)

Този етап настъпва, след като вече си на последния етап от езиковата подготовка (или вече си преминал езиковата подготовка). Легализирането, превеждането и подаването на документите отнема различно време, в зависимост от твоята конкретна ситуация.

Важни времеви фактори тук са:

• изискванията, на провинцията, в която подаваш документите си
• твоят статус (дали работиш, дали си специалист, от коя държава идваш)
• актуалността на документите ти

При добро изпълнение, този етап би трябвало да е осъществим в рамките на 1 до 3 месеца.

Нашият съвет:

inmedTipp:
Различните провинции имат различни изисквания, свързани със сроковете за подаване на документи. За да бъдеш подготвен, се информирай навреме подробно относно провинцията, в която ще кандидатстваш.

Кандидатстване и интервюта (Колко време отнема?)

Кандидатстване на работа е специфичен процес, който може да отнеме много време.

За този етап от твоя път трябва да предвидиш минимум 1-2 месеца. Имай предвид, че дори след успешно преминато интервю за работа е възможно да минат до 2 месеца до реалното започване на работа. Причините за това може да са различни,  като например административно забавяне от страна на болницата или на апробационните служби.

Нашият съвет:

inmedTipp:

Ако работиш с агенция може много по-бързо да намериш правилното място за теб и да съкратиш процеса.

Заминаване за Германия (Кога да започна да търся жилище? Колко време отнема намиране на жилище, регистрации и тн?)

Финалния етап от твоя времеви план трябва да включва и времето, което ти е необходимо да се преместиш в Германия.

Добре е да стартираш да търсиш жилище от момента, в който знаеш, че имаш осигурено работно място и знаеш, кога ориентировъчно ще стартираш. Търсенето може да отнеме няколко дни, но и няколко седмици. Ако града, в който започваш е голям, е възможно да търсиш и над един месец. Не забравяй да си отделиш и минимум 10 дни за преместването. Това време ще ти е необходимо да се ориентираш в новата обстановка и да се устроиш на новото място

Нашият съвет:

inmedTipp:

Опитай да си намериш краткосрочно решение (за първите няколко месеца) напр. Ferienwohnung, Airbnb и след като заминеш започни да търсиш на място.

Каква е разликата, ако работя с агенция?

Повечето агенции имат ясна представа как да изградят възможно най-оптимален и ефикасен времеви план за действие на своите клиенти. По този начин работата с агенция би ти помогнала не само да не загубиш ценно време, но и да използваш наличното възможно най-правилно. Агенцията има опит във всеки един етап от процеса, както и необходимите конктакти, което може да се окаже изключително полезен и да ти спести много време и усилия.

Какво представлява хоспитацията

Хоспитацията е вид кратък стаж в болница. Тя обикновено се провежда в комбинация с интервю в болницата. Посещаваш болницата за един или няколко дни, за да можеш да добиеш по-добра представа за работата там. В същото време хоспитацията често служи като вид “пробен работен ден”, за да може екипът на клиниката да придобие по-добро впечатление за теб и да вземе решение дали ще бъдеш нает там.

Какви са разликите между хоспитация, практика и фамулатура?

Хоспитацията е много по-кратка от практиката. Хоспитацията обикновено продължава няколко дни до максимум 1-2 седмици и за нея не получаваш заплащане.

Практиката може да продължи няколко месеца. За това сключваш договор за провеждане на практика с болницата и получаваш практикантска заплата.

Фамулатурата служи за допълване на обучението ти по практически начин – следователно тя  се провежда още по време на следването ти и може да продължи няколко месеца. Дали ще получиш заплащане за фамулатурата зависи от клиниката.

Препоръчителна ли е хоспитацията?

Ако си получил покана за интервю в клиника, винаги е препоръчително то да бъде комбинирано с хоспитация за минимум 1 ден.

Като част от хоспитацията имаш възможност не само да опознаеш главния лекар, но и голяма част от екипа на клиниката. Ще получиш  по-добра представа за работната атмосфера и методите на работа в болницата. Това ще ти помогне да решиш, дали позицията е подходяща за теб.

Какви дейности извършват лекарите хоспитанти в Германия?

Като хоспитант ти си гост лекар без право на работа с пациенти. Това означава, че по принцип нямаш право да извършваш  никакви медицински дейности сам, а само да придружаваш и наблюдаваш лекарите в отделението.
Хоспитацията обикновено започва сутрин като нормален работен ден в болницата. Участваш в сутрешния рапорт с останалите лекари, в рамките на който се предават пациентите от нощната смяна и се обсъждат пациентите и други задачи за деня. След това придружаваш някой от лекарите по време на  визитацията на пациентите в отделението, както и при останалите негови задачи в клиниката. Разрешено е да разговаряш с пациентите, но винаги трябва да ги информираш, че не си работещ там лекар, а хоспитант. Имаш право да извършваш медицинска дейност само под точното ръководство и в присъствието на опитен лекар.

Как да се подгтотвя подобаващо за хоспитацията в Германия?

Преди стажа трябва да се информираш добре за клиниката. Можеш да получиш подходяща информация за клиниката и отделението на сайта на клиниката или от твоя консултант в агенцията, с която работиш. Важно е да знаеш имената на персонала в отделението и набора от прегледи и лечения в клиниката. Допълнителна информация относно годишния брой пациенти или броя на леглата също е важна за теб. Най-важното е да помислиш предварително за въпроси, които можеш да зададеш на главния лекар и колегите по време на стажа. Те трябва да бъдат формулирани по такъв начин, че едновременно да показват интереса ти към клиниката и да ти предоставят необходимата информация, за да получиш възможно най-добра представа за ежедневната работа в тази клиника.

Надяваме се, че тази публикация е била полезна за теб. Гледай следващите видеоклипове, в които нашите кандидати разказват за опита си по време на стажа. Ако имаш въпроси,  не се колебай да се свържеш с нас.

I. Законови разпоредби

Съгласно законовите разпоредби в Германия седмичното работно време при работа на пълен работен ден може да бъде максимум 48 часа (8 часа на ден). Това включва и извънредните часове, дежурствата и паузите. Това е средното работно време, наблюдавано през цялата година. Тоест – разрешено е да работите повече от 48 часа в една седмица стига това да бъде компенсирано през следващите седмици със съответното свободно време.

II. Изключения в медицинския сектор

Поради високия обем на работа и нарастващия недостиг на медицински персонал в Германия, на лекарите в повечето случаи им се налага да работят повече. Така например седмичното работно време често бива поне 52 часа. Поради тази причина в областта на медицината немският закон предвижда изключения от правилото за 48 часа на седмица, които позволяват на лекарите да работят повече, без да бъде нарушен законът.

Правилото „Opt-out“

Пoради тази причина преди няколко години в Германия беше въведено т.н. правило „Opt-Out“. То позволява на лекарите да работят повече от 48 часа седмично, без това да бъде в несъответствие със закона.

Какво означава това за теб? При започване на нова работа като специалист или специализант, в допълнение към трудовия договор, ще ти бъде представена Opt-Out-декларация, с чието подписване даваш съгласието си да работиш повече от законово предвидените 48 часа седмично. Подписването на тази декларация е обиконовено доброволно, но въпреки това в много от клиниките това е предпоставка за започване на работа. Ако не се съгласиш да подпишеш декларацията, поемаш риска, клиниката да не сключи трудов договор с теб. Също така е важно да знаеш, че имаш право да се откажеш от подписаната от теб декларация по всяко време със срок на предизвестие от 6 месеца.

III. Видове модели на работно време

Във всяка клиника има различен модел на състяване на работно време.

1.      Модел с поемане на дежурства (Dienstsystem)

Най-често срещаният модел на работното време в германските клиники е работа с поемане на дежурства (т.н. Dienstsystem). При този модел на работното време основната дейност (приемане на пациента, прегледи, планирани операции и друга стационарна работа) се извършва в рамките на редовното работно време – през деня в делнични дни. През нощта и уикендите се поемат главно спешни случаи, така че един лекар да може да поеме няколко отделения едновременно. Съответно работата извън редовното работно време през деня се покрива от дежурства. В Германия се срещат следните видове дежурства:

1.1. Дежурство на разположение в болницата (т.н. Bereitschaftsdienst)

При този вид дежурства лекарят остава в болницата извън редовното работно време и е на разположение при спешни случаи.

Дежурство в болницата през делнични дни

Тоест след нормаления 8-часов работен ден, оставаш още 16 часа в болницата и си на разположение за спешни случаи (общо време на цялата смяна – 24 часа). За 16-часовото дежурство имаш на разположение стая с легло, в която можеш да спиш (в повечето случаи по време на дежурство лекарите получават не повече от 4-5 часа сън).

Дежурство в болницата през уикенда

Ако си дежурен през уикенда, цялата смяна се брои като дежурство общо 24 часа.

Едно дежурства не би трябвало да бъде по-дълго от 24 часа.

Дежурствата в болницата се считат за редовно работно време, но не се заплащат изцяло, а само частично (например 70%), тъй като не работиш през цялото време.

1.2. Дежурство на повикване (т.н. Rufbereitschaft)

При тези дежурства, лекарят трябва да бъде работи само, когато бъде извикан (при спешни случаи и спешни операции), без обаче, да трябва да бъде в болницата. Трябва само да си на разположение и да можеш да стигнеш бързо до болницата, ако е необходимо. За разлика от дежурствата в клиниката, дежурството извън клиниката не се зачита като редовно работно време. За работно време се считат само действително отработените часове, ако сте били повикан в болницата. Обикновено за такъв вид дежурства се заплаща фиксирана сума за дежурство. Ако бъдеш извикан, изработените часове се заплащат според уговорената в трудовия ти договор заплата, вземайки се предвид и дали си бил извикан през ноща или уикенда.

Колко дежурства трябва да бъдат поемани на месец?

Нормалния брой на дежурствата за 1 месец е 4-6, от които поне веднъж месечно през уикенда. Понякога обаче, поради непредвидими обстоятелства (като например болни и отсъстващи колеги) може да се наложи да дадеш и 8-9 дежурства месечно. Това обаче са по-скоро изключения.

Плюсове и минуси на този времеви модел (Dienstsystem).

Предимството на този модел е, че редовното работно време е през деня и имаш дежурство само 1-2 пъти седмично и че трябва да направиш само няколко смени на месец. Освен това голямо предимство е и фактът, че дежурствата се заплащат допълнително, което увеличава нетната ти заплата. Недостатъкът са чести промени в плана, тъй като според ситуацията работодателят решава дали и кога трябва да поемеш допълнителни дежурства, като по този начин нямаш редовно работно време.

2. Работен модел на смени (Schichtsystem)

В някои отделения работата е разделена на смени (така наречената Schichtsystem). Това важи особено за отделенията за интензивно лечение, където трябва да се гарантира непрекъсната грижа за пациента. Ето защо там лекарите работят на 2 смени по 12 часа всяка или 3 смени по 8 часа.

Предимства и недостатъци на този модел(Schichtsystem).

Предимството на този модел е „регламентираното“ работно време. Няма неочаквани дежурства и съответно можеш да планираш по-добре времето си. Освен това при този модел няма 24-часови дежурства, тъй като работното време е ограничено до максимум 12 часа. Недостатъкът е, че рядко имаш класически уикенд, тъй като смените са толкова разпръснати, че трябва да работиш редовно и през почивните дни. Недостатъци има и по отношение на заплатата, тъй като не получаваш допълнително заплащане за извънредни дежурства, поради липсата на такива.

Заключение

Обобщително може да се каже, че като лекар, особено в университетски клиники или клиники за стационарно лечение, можеш да очакваш много работни часове и безсънни нощи. Добрата новина е, че служителите в Германия са законово защитени много повече, отколкото във всяка друга държава. Правната уредба гарантира максимални работни граници, които трябва да се спазват. Работодателят носи главна отговорност за спазването и също така той е този, който носи отговорност за нарушения, а не ти.

Нашият съвет

Още по време на интервюто за работа се информирай по кой модел за работното време работи съответната болница, колко дежурства трябва да се поемат и какво е заплащането за тях.

Надяваме се тази статия да ти е харесала и с удоволствие сме на разположение за въпроси, ако имаш такива.