Специализацията в Германия протича под ръководството на специално упълномощен за това лекар специалист в дадена област и в лечебно заведение, притежаващо необходимата акредитация, осигуряваща правото за обучаване на специализанти. В зависимост от избраната специалност лечебното заведение може да бъде Клиника, частна лекарска практика, рехабилитационен център или друг вид лечебно заведение. Най-често специализацията протича в клиники за стационарно лечение.

Съвет: Информирай се предварително, дали избраният от теб работодател притежава необходимата акредитация. Често разговаряме с лекари, които мислят че провеждат специализация, но поради липсата на разрешително на клиниката всъщност просто работят като лекар в областта на стационарното лечение (също наричан Assistenzarzt). Поради липсата на необходимото разрешително на клиниката обаче, времето на работа там не може да бъде начислено към специализацията.

При работа с нас, винаги имаш гаранция, че клиниката, в която ще започнеш работа притежава необходимата акредитация.

В зависимост от специалността обучението за специалист обикновено отнема от 5 до 6 години. Предподтавка за това е, през предвиденото за това време, да си завършил успешно цялото съдържание, предвидено за специализация в дадената специалност. По време на обучението винаги трябва да вписваш  това съдържание в нещо подобно на специализантска книжка (т.н. Logbuch, в който е извършените от теб дейности и операции се вписват подробно). Накрая на всеки раздел от специализацията, т.н. Logbuch трябва да бъде подписан от твоя шеф. Това се проверява от медицинската асоциация в края на специализираното обучение и документацията трябва да бъде пълна и изрядна, за да бъдеш допуснат до изпита за специалност.

По време на специализацията трябва да извършите определени дейности, точно описани в специален каталог, изготвен от лекарския съюз (Weiterbildungsordnung). Всяка федерална провинция има собствен лекарски съюз и съответно собствен каталог, който обаче се ориентира по примерния каталог на държавния лекарски съюз: (Muster-)Weiterbildungsordnung der Bundesärztekammer.

Каталозите на различните федерални провинции ще намерите на съответната интернет страница на лекаркия съюз там:

Baden-Württemberg

Bayern

Berlin

Brandenburg

Bremen

Hamburg

Hessen

Mecklenburg-Vorpommern

Niedersachsen

Nordrhein-Westfalen

Rheinland-Pfalz

Saarland

Sachsen

Sachsen-Anhalt

Schleswig-Holstein

Thüringen

Като специализант в Германия те очакват следните дейности:

• Участие в рапорти
• Вземане на кръв
• Прием на нови пациенти
• Снемане на анамнези
• Провеждане на прегледи
• Разговори с пациенти и близки
• Изписване на медикаменти (не е необходимо да знаете точната дозировка, за това има приложения за смартфони, които можете да използвате)
• Писане на епикризи и документация

Това са дейностите, които трябва да можеш да извършваш самостоятелно още в началото на специализацията. Други по-специфични дейности, като например провеждане на сонографии, сърдечни катеризации или операции ще се научиш да извършваш в последствие по време на специализацията.

В много от клиниките в Германия се работи дигитално с определен медицински софтуер. Разбира се не трябва да си запознат с работата с различните софтуерни програми, но работата с компютър в днешно време е неизбежна и в клиниката. Там трябва да бъдат нанасяни данните на пациентите, както и епикризите и документацията. В много клиники документацията не се пише собственоръчно, а се диктува, като програмата разпознава текста и го изписва директно (това може да бъде голямо предизвикателство за чуждестранните лекари поради наличието на акцент, но горе главата :)).

Няма определена схема за точния график на лекарите. Грубата структура на деня ти зависи от специалността и клиниката, в които работиш. В повечето клиники работният ден протича по следния начин: сутрешен рапорт, взимане на кръв, сутрешна визитация, обсъждане на резултати от изследвания и рентгенови снимки, приеми преглед на нови пациенти, провеждане на операции, следобеден рапорт, късна визитация и евентуално разговори с пациенти и близки, подготвяне на документация и епикризи (последователността варира в различните клиники и отделения).

Не, по време на специализацията не се полагат изпити. След преминаване през всички етапи на специализацията се държи устен изпит за взимане на специалност  пред съответния лекарски съюз.

Според законовите разпоредби в Германия работната седмица не трябва да надвишава 48 часа. Тъй като това е почти невъзможно при лекарската професия, са предвидени изключения, така че лекарите, които дадат своето писмено съгласие за това имат право да работят над 48 часа на седмица (с поемане на допълнителни дежурства). Често подписването на подобно споразумение е изискване при започването на работа / специализация в немските клиники.  На практика лекарите в Германия често работят до 60, в отделни случаи дори и до 80 часа на седмица.

Специализацията в Германия може да протече в модел Vollzeit (цял работен ден) или Teilzeit (половин работен ден или например три пълни работни дни на седмица).

В немските клиники има различни модели на работа: работа на смени и работа с дежурства, като вторият е доста по-разпространен.

Подробна информация по темата ще намериш и в нашата статия “Работно време в немските клиники”.

Специализацията в Германия винаги е платена. Сумата на месечната заплата се определя от т.н. Tarifverträge (колективни тарифни договори, сключени между различни клиникчни сдружения). Според актуалните тарифни договори минималната заплата през първата година е 4.600 € бруто, от които след изваждане на данъци и осигуровки остават около 2.700 € нето. Към тях се добавя и заплащане за допълнителни дежурства, с които в зависимост от специалността и броя, можеш да получаваш допълнително няколко стотин евро нето месечно.

Да, можеш да смениш специалността по всяко време, трябва само да се придържате към уговорените в трудовия договор срокове за прекратяване (по принцип 1 до 3 месеца). Често, ако смениш специалността, времето прекарано в първата специалност (или поне част от него) , може да ти бъде начислено към втората специалност, ако има съответствия между съдържанието на двете специалности.

Например: Ако започнеш специализация в областта Неврология и след това искаш да смениш с Образна диагностика, могат да ти бъдат признати до 12 месеца от специализацията по Неврологие, което ще скъси продължителността на специализацията ти по Образна диагностика.

Да, можеш да прекратите трудовите си отношения с клиниката, в която работиш или специализираш по всяко време. Това, с което трябва да се съобразиш е срокът за предизвестие. Осветн това трябва да предвидиш и факта, че специализацията е разделена на модули, всеки от които продължава минимум 3, в повечето случаи дори 6 месеца. Aко смениш клиниката по средата на започнат модул, той не се признава за специализацията и губиш това време.

Пробният период при всеки един трудов договор (независимо като специализант или специалист) не може да надвишава 6 месеца. По време на пробния период работодателят има право да прекрати трудовия ти договор без основателна причина с предизвестие с по-къс от нормалния срок (най-често 2 седмици). След изтичане на пробния период работодателят има право да прекрати трудовия ти договор, само ако има основателна причина за това. За основателна причина се считат сериозни нарушения на трудовите задължения от твоя страна или причини, възпрепятстващи нормалното упражняване на дейността. При провинения от твоя страна и нарушаване на договорните ти задължения (напрмер неспазване на работното време или неизпълнение на поставените ти задачи) работодателят трябва първо да ти изпрати или изкаже последно предупреждение. Уволнение може да последва само при повторно провинение от твоя страна (освен в случаите, когато провинението е толкова сериозно, че от работодателя не може да се очаква да те задържи на работа – тогава той има право да те уволни без предварително последно предупреждение и предизвестие).

Не, служителите в Германия са много добре защитени от закона. Ти можеш да прекратиш трудовия си договор по всяко време, с предизвестие за това, спазвайки съответните срокове, без това да има каквито и да било негативни последици за теб.

Можеш да вземеш колкото специалности пожелаеш. Ако вече си взел специалност в определена област, специализацията във втората област може да се съкрати, ако съдържанието е сходно.

Например: Ако вече имаш взета специалност в областта на Общата хирургия (6 години) и искаш да вземеш втора специалност в областта на Ортопедията и Травматологията например, то за втората ще са ти необходими само 2-3 години, а не регулярните 6. По този начин общата продължителност за вземане на две специалности е 8, вместо 12 години.

Болницата, в която си кандидатствал, те познава само на хартия. Интервюто за работа е за да бъдат изяснени въпроси, свързани с твоята автобиография и твоята професионална квалификация. За чуждестранните кандидати, разбира се, интервюто служи за това да докажат, че владеят немския език достатъчно добре,така че да могат да общуват с колеги и пациенти. Не на последно място за работодателя е важно да научи повече за твоята мотивация и да може да прецени дали би се вписал добре в екипа. Стандартни въпроси, задавани на интервюто, могат да бъдат следните:

1. Разкажете ни повече за себе си и досегашното си развитие.
2. Защо искате да се реализирате точно в тази област на медицината?
3. Защо избрахте Германия за Вашето развитие?
4. Къде се виждате след 3 / 5 / 10 години?
5. Назовете Вашите силни и Вашите слаби страни (в професионален и личен план).
6. Защо избрахте да кандидатствате в нашата болница?

Възможно е да ти бъдат зададени и медицински въпроси по определен казус от специалността, която си избрал, както и лични въпроси, свързани с твоето семейно положение. Дори и такъв тип въпроси да не са толкова често срещани, е препоръчително да бъдете добре подготвени и в тази насока.

Това зависи от болницата, в която си кандидатствал, както и от броя на останалите кандидати, поканени на интервю. Често кандидатите биват информирани веднага след първото интервю, дали ще получат работата или не. Възможно е обаче да се наложи да проведеш няколко разговора, преди клиниката да вземе окончателно решение.

Да, това е все по-често срещана възможност през последните години. Специално за чуждестранните кандидати и тези, които живеят далеч от местоположението на клиниката и чието пътуване отнема време и пари, по-удобно е първият разговор да бъде проведен по телефона или чрез видео платформа. Клиниките дори често предпочитат този вариант, защото за тях той също е по-лесен от организацията на интервю за работа на място.

Това се случва рядко, но също не е изключено. Ако направиш много добро впечатление по телефона, може веднага да получиш положителен отговор и трудов договор. Освен това първите шест месеца обикновено се считат за изпитателен период („обикновено“, тъй като в трудовия договор може да бъде уговорен и по-кратък пробен период, но това почти никога не се случва). По време на пробния период, както болницата, така и ти можете да прекратите трудовото правоотношение по всяко време без основателна причина и с кратко (обикновено двуседмично) предизвестие. (Важна информация: Ти като служител винаги можеш да прекратиш договора си без причина. Това важи и след изтичане на пробния период, само че сроковете за предизвестие тогава са по-дълги).

Хоспитацията е вид практика, която може да бъде проведена в рамките на 1-2 дни (или по-дълго в зависимост от клиниката). По време на хоспитацията придружаваш колегите в отделението и опознаваш ежедневието в клиниката, без обаче да имаш право да поемаш лекарски задачи.

Да, определено има смисъл и дори е препоръчително. Интервюто не е предназначено само за това, работодателят да опознае теб, но и обратното. В рамките на хоспитацията (дори и да трае само един ден), имаш възможност да придобиеш по-добро впечатление за работата на болницата и да се запознаеш с бъдещите си колеги. По този начин можеш по-добре да прецениш, дали тази болница отговаря на твоите очаквания и дали ще се чувстваш комфортно там.