Изпит по медицински немски FSP: Комуникация с тревожни пациенти
- страхът от смъртта
- страхът от болка
- страхът от анестезия
- страхът от операцията
- страхът от неизвестното
- страхът от последиците
- страхът от раздяла
Изразено в проценти, 65% от пациентите се страхуват от грешки в лечението по време на терапията си, 61% се страхуват от неуспешна терапия, 55% се страхуват от заразяване с опасен зародиш и 53% от всички пациенти се страхуват да не изпитват болка.
Дори ако на пръв поглед страхът е нещо неприятно и негативно, от медицинска гледна точка, той може да бъде много ефективен. Умереният предоперативен страх има положителен ефект върху постоперативното приспособяване на пациента. Твърде големият предоперативен страх обаче, води до постоперативни затруднения.
Следователно целта на медицинската комуникация е да се намали страхът на пациента до нормално ниво, подходящо за риска. Въпреки че целта на изпита по медицински немски е да определи Вашето езиково ниво, проявяването на емпатия към пациентите и способността за адекватна комуникация с тях са важни детайли, които играят роля при оценяването на Вашето представяне на изпита.
Запазете спокойствие
Пациентите, които се страхуват, са неспокойни и нервни. Не позволявайте техният страх да зарази и Вас. Останете спокойни в ситуацията и предайте това спокойствие на Вашия пациент. Най-добрият начин да направите това е да накарате пациентите си да почувстват, че имате време за тях и че се концентрирате напълно върху тях и техните оплаквания. В момент на паника Вашите пациенти се нуждаят от усещането, че ги слушате и че сте насреща.
Изразявайте се ясно
По принцип, особено на изпита за медицински немски, при разговора с пациента трябва да използвате само разбираем за него език. Говорете бавно, избягвайте медицинските термини и съкращения и обяснявайте всичко възможно най-ясно. Защото: липсата на разбиране увеличава страха. Ако обаче изясните на пациента си, че ще направите всичко възможно, за да намалите страданието / болката му, неговото доверие във вас и желанието му да сътрудничи ще се увеличат.
Проявявайте разбиране
Подчертайте, че разбирате страха на пациента и ще направите всичко, за да му помогнете възможно най-бързо. Можете също така да му кажете, че страхът не е необичаен и че други пациенти също се плашат в такава ситуация. По този начин представяте страха като нещо нормално или ежедневно, което ще успокои пациента Ви.
Избягвайте дискусиите
Фрази като: „Не е нужно да се страхувате“, „Не се притеснявайте“ или „Това изобщо не е лошо“ обикновено увеличават чувството на страх на пациента. Правейки това, вие показвате, че нямате съпричастно разбиране към него и че не сте в неговата позиция. Страхът не може да бъде контролиран интелектуално и има субективен характер. Затова не коментирайте страха, а го приемете и предайте усещането, че чувствата на пациента се възприемат и уважават.
Опитайте да предоставите на пациента избор
Прости въпроси като: „Искате ли да останете седнали или легнали?“ дават на пациента усещането, че може сам да взема решения и да може да контролира ситуацията. Автономността е много важен аспект по отношение на тревожността на пациента. Ако пациентът получи усещането по време на разговора, че е загубил контрол, това ще увеличи неговия страх и той дори може да изпадне в паника. Информирайте пациента си за всяка Ваша стъпка и продължавайте да го питате за неговото съгласие.
Общото правило е: разбирането, състраданието и доброжелателното отношение дават на пациентите Ви чувство на сигурност и доверие.
Обобщение
- Общувайте с пациенти и персонал със спокоен, дружелюбен глас.
- Обръщайте се към пациентите си с разбиране и доброжелателност
- Не спорете с тях за причините за тревожността им
- Подчертайте, че правите всичко, за да облекчите симптомите
- Дайте на пациентите си възможност за избор
- Обяснете всяка следваща стъпка
- Помолете за съгласие възможно най-често
- Не давайте прибързани обещания
- Отделете малко време, за да разговаряте с пациента по немедицински въпроси
Внимавайте! На изпита, в който имате 20 минути за разговора с пациента (Anamnesegespräch), както и в практиката, в която обикновено разполагате с 5-8 минути за това, винаги се стремете да проведете разговора целенасочено. Успокоявайте пациента, но го уверете, че колкото по-бързо той отговори на всички Ваши въпроси толкова по-бързо ще можете да му помогнете.
Надяваме се, че статията е била полезна за Вас.
Ако имате още въпроси, свържете се с нас или с нашият партньор Нина Колет – FSP-преподавател и експерт по медицинска комуникация